Маслена палма ( Elaeis guineensis )

Маслената палма : е била известна още на древните гърци и римляни . В древногръцката митология богинята Елаеис се поредставя в свитата на бога на вното Дионис . Наименованието guineensis произлиза от там , че първияте описан екземпляр е намерин на крайбрежието на Гвинейския залив . В диворастящ вид масленат а палма се среща най често на границата между гъстите тропически гори и саваните , както и по крайбрежието на цяла Западна Африка . По тези места се простират обширни плантации с маслени палми . Дървото достига 15 м височина . Има големи перести листа . Понякога може да се забележат дървета ,
съвсем лишени от листа , обсипани с голям брой птичи гнезда . Някои птици си строят гнезда от палмови листа .
Растението дава първите плодове едва след като са минали 5 години и запазва свояте плодовитост до 609 години . Плодовете му имат форма на тежки гроздове
съдържащи до 700 плода с тего 20 кх . Червеножълтияте костилков плод с големина малка слива съдържа ( заедно с костилката ) до 37% ценно масло .От месестата му част се получава масло с жълтопортокалов цвят , което намира приложение главно в производствтото на сапун , маргарин , технически масла и свещи . При нормална температура маслото има постоянна консистенция . Отнасят го мъм най важните растителни масла . От семената се получава светложълто яливо масло , което се използва при производстото на маргарин . Кьоспето . което остава след пресоването на маслодайните семена е богата грана за животните . Тежките чепки плодове се отрязват и едва на земята от тях се изсичат отделни плодове . Брането им от палмата е опасно , понеже е епифитите , с които е обрасло стъблото , често правят гнездада си отровни змии . За го изгонят от върха на стъблото африканците понякога са принудени да подпалят дървото . Както казва африканската поговорка : "Този , който се качва на маслената палма , ще обере плодовете и , а този който остава отдолу по нея , знае , че ше се завърне жив в къщи " . Маслената палма има важно значение за живота на жителя на тропическа Африка . Младите и клончетата са широко разпространен зеленчук , наречен палмово зеле , големите листа служат за покриване на колибите , а пепелта получена от изгарняе на изсъхнали съцветя и листа се употребява вместо сол . В западна АФрика от маслената палма прозилиза т.н палмово вино . За тази цел месните жители отсичат цялото дърво , след което правят върхъ стеблото , както си е на земята , нарези , а сокът , койот изтича , събират допълнително заякчени кратуни . Всеки ден правят нови нарези на палмовото дърво , а понякога предизвикват изтичането на сока , като загряват стъблото . След 7-дневна ферментация палмовият сок вече съдържа около 5% алкохол и остава нещо като вино , по силно от полученото на винената палма ( Rhapia vinifera ) . Местните африканци подсилват напитката , като добавят към нея отвар от различни растения със замайващо въздействие . След известно време върху мъртвото стъбло на палмата израстват множествно гъби , най често ядливи . Тук се излюпват и лаври на някои насекоми , които африканците също ядат . Този метод на производство на вино , който води до гибелта на ценното палмово дърво , не е за препоръчване и днес рядко се прилага . Маслената палма има и други врагове . Слоновете унищожават цели плантации , като истръгват младите дръвчета заедно с корените и огризват върховете им . Плъховете също са бедствие за маслената палма . Положението може да бъде овладяно само , ако в в даде район се внесат много змии , които се хранят с плъхове . Там , където няма змии , битката в плъхове е изгубена .